Завършваме емисията с кадри от историческия музей във Враца, където е подредена уникална изложба от автентични традиционни български носии. Всички те са на 100 г. и повече години от различни краища на страната. А една от тях дори е участвала и в конкурс за красота в Малайзия. Колекцията е на Ганка Пищикова и споделя с публиката над 40 празнични облекла. Мирослава Георгиева разказва.
Част от личната колекция на Ганка Пищикова от традиционни български носии е изложена в историческия музей във Враца. В изложбата са подредени над 40 автентични празнични костюми на 100 и повече години. Всичко започва, когато Ганка получила първата си носия още като дете.
Ганка Пищикова - колекционер на български народни носии
Първата носия ми е наследствена от моя род - добруджанска алфатарска носия. Аз съм там родена, израснала съм, в Силистра. Ризата е винаги по-къса от фустата. Ръкавите са от естествена коприна - бурунджук и украсени с дантела кене. елечето е с двуредно закопчаване и много тясно по тялото на жената. Престилката е предимно с бели и червени геометрични линии. А забрадката се нарича ръченик. На главата винаги има няколко китки, ако жената е мома слага китката отляво, а ако е омъжена слага китката в дясно.
Втората носия Пищикова получава, когато станала врачанска снаха. Дрехите от един регион никога не са били еднакви.
Ганка Пищикова - колекционер на български народни носии
Тук съм показала няколко носии от Родопите. Всички са родопски, но са толкова различни - забрадките и фесовете.
В миналото фесовете били окичени с толкова много злато и сребро, че можело да се замени с цяла къща или стадо животни.
Ганка Пищикова - колекционер на български народни носии
Тези са възстановка, изработени са от една жена от Родопите - Светла Топова и са едно към едно спрямо автентичните.
В една от носиите има дори камилчена вълна.
Ганка Пищикова - колекционер на български народни носии
Това е една капанска носия от Разградско и ето вълната от камили се е използвала и за китки и др. Много от ризите са били бродирани с камилска вълна.
Една от носиите дори е участвала в конкурс за красота в Малайзия, облечена от врачанка, която представила достойно страната ни. Първо място пък е спечелила ихтиманската носия през 1983 г. за автентични народни носии. Синята панделка по дрехата е била важен знак за момците.
Ганка Пищикова - колекционер на български народни носии
Момата слага синя панделка когато се замомее и вече може да бъде ухажвана. Ако момата пък има по-малка сестра, която също се е замомяла, малката сестра слага розова панделка с което показва, че няма право да прежени голямата сестра.
Въпреки твърдението на Пищикова, че колекцията й е скромна, тя притежава безценно богатство пълно с история и цвят. В експозицията са подредени още врачанска носия, влашка сватбена, тракийска и много други. Всеки който посети изложбата до 23 октомври ще научи безценни факти, тайни и моменти от българския фолклор. Входът е свободен.
