На 8 март отбелязваме Международния ден на жената - ден на уважение към приноса на жените в обществото и към тяхната роля в развитието на държавата. Но този ден е и напомняне, че постигнатото през годините не бива да се приема за даденост и че усилията за равнопоставеност трябва да продължат.
Всички сме чували фрази като „не тичай като момиче“, „не се дръж като жена“ и други подобни изрази, които звучат шеговито, но всъщност разкриват нагласи и стереотипи, които все още присъстват в нашето общество. Те показват, че разговорът за равните възможности и за уважението към ролята на жените далеч не е приключил.
Този ден е символ на усилията на поколения жени, които са отстоявали правото на образование, труд и участие в обществения живот. Благодарение на тези усилия, днес жените сме неотменна част от развитието на държавата - в семейството, в икономиката, науката, културата и в политиката. Нашият принос е съществен за устойчивото развитие на обществото и за укрепването на демократичните ценности.
В същото време, 8 март е и повод да си дадем ясна сметка, че предизвикателствата пред пълноценното участие на жените в обществения живот не са напълно преодолени. В много сфери все още съществуват различия в достъпа до възможности, в заплащането на труда и в условията за професионално развитие.
Днес в България имаме жени на два от най-високите постове в държавата. Това е знак за промяна в нагласите и за доверие в способностите на жените да носят отговорност и да участват във вземането на решения. Но на този фон много жени у нас все още се колебаят да направят крачка напред, да изразят позиция, да заявят мнението си, защото са не свикнали да бъдат чувани и справедливо оценени. Не става дума само за принцип, а и за обществено очакване - по данни на Евробарометър около 62% от българите смятат, че участието на повече жени в политиката, например, би довело до по-добри решения.
Разговорът за равните права и възможности обаче не бива да е разговор само между жените. Това е разговор за това как искаме да изглежда нашето общество - дали ще бъде общество, в което всеки човек има възможност да бъде чут и уважаван, ценен според възможностите и знанията си, или общество, в което потенциалът на част от хората остава нереализиран.
В днешния ден искам да откроя следните въпроси:
Кога превенцията и противодействието на домашното насилие ще стане национална тема?
Кога защитата на достойнството, сигурността и правата на всяка жена ще се превърне в държавна политика? Само през 2025 г. в България 21 жени са убити от свой настоящ или бивш партньор, регистрирани са 2619 престъпления, извършени в условията на домашно насилие, а подадените сигнали по такива случаи надхвърлят 53 000. От началото на настоящата година вече са убити четири жени. Тази тревожна статистика изисква последователни законодателни и институционални мерки, както и ясна обществена нетърпимост към всяка форма на насилие.
Време е тази тема да не бъде повдигана само на 8 март, а да бъде постоянна част от обществените и политическите ни решения. За да просперира България, всички граждани трябва да се чувстват еднакво признати и еднакво отговорни за бъдещето на страната ни.
На този ден изразяваме уважение и признателност към всички български жени - за техния труд, за тяхната отдаденост към семейството и обществото, за тяхната активна роля в развитието на страната.
Честит празник на всички български жени!
