На 1 февруари България почита жертвите на тоталитарният комунистически режим. На тази дата се навършват 78 години от първите присъди на Народния съд. За едно от най-дискутираните събития, оценявано и интерпретирано различно през годините, разговаряме с историкът към врачанския музей Мая Антова.
Мая Антова – историк към РИМ – Враца:
Първо да уточним това, че събитията в България не са прецедент, т.е. такова преследване съдебно, срещу всички, които са свързани с режимите от времето на Втората световна война, е взето официално като решение, в рамките на Антихитлеристката коалиция през лятото на 44-та година – веднъж. Втори път в правителството на Отечествения фронт на Кимон Георгиев, в програмата от 17 септември 44-та година предвижда такова нещо. И на трето място, но не по значение, разбира се, в примирието, което България подписва с държавите от Антихитлеристката коалиция има такова условие.
Народният съд започва работа през декември 1944-та година и приключва до април 1945-та. Формиран е от 13 висши съдилища, заседаващи в столицата, като има и 68 областни състава.
Мая Антова – историк към РИМ – Враца:
Т.е. за по-малко от половин година, всъщност са осъдени, наистина, 2740 са политиците, регентите, министри, депутати, общественици, висши военни. И то в един момент, в който войната още не е приключила. В началото на 45-та година. На 1 февруари 45-та година са издадени тези наистина най-важните смъртни присъди на хората, които са свързани с политическия елит, които носят отговорност за управлението на страната от 1 януари 41 година, до септември 1944-та.
Процесът засяга повече от почти 30 хил. души. На смърт са осъдени трима регенти на българската корона, 67 депутати, министрите от 3 правителства, 47 военни, още интелектуалци и общественици. А присъдите са изпълнени на същия ден.
Мая Антова – историк към РИМ – Враца
...освен хората, които са осъдени на смърт, има такива, които попадат за дълго в затвора. Пострадали са и техни семейства, защото присъдите, независимо дали са смъртни или затвор, предвиждат и конфискация на имущество. Така че, на практика става дума за изключително сериозни мащаби.
Осъдени са и хора, които нямат никаква връзка със старата власт.
Мая Антова – историк към РИМ – Враца:
Това са интелектуалци, това са обикновени граждани дори, които не са нито членували в някакви политически партии, нито са участвали в управлението, но по някакъв начин са съотнесени към стария, царски режим и по-интересното е, че даже и след април 45-та година, всъщност, този процес не спира, макар и в по-малки мащаби. Т.е жертвите на тоталитарния комунистически режим, те не са само в рамките на тази половин година, когато Народния съд работи. Те са в продължение на години нататък.
След демократичните промени в България, част от издадените присъди са отменени и стигмата върху близките на осъдените е премахната .
Мая Антова – историк към РИМ – Враца:
… когато този режим приключи в 1989-та година, един от процесите в 90-те години беше свързан с това тези хора да бъдат реабилитирани. Поетапно се случи това – от 1996-та година различните категории осъдени бяха реабилитирани, така че това вече е факт.
Една от основните цели на комунистическата репресивна система е унищожаването на фашизма, без да има ясно определение за тази квалификация.
Мая Антова – историк към РИМ – Враца:
В историческата наука наистина има дискусии – много сериозни дискусии, всъщност този режим преди 9-ти септември може ли да бъде квалифициран като фашистки режим. Става дума за авторитарния режим на Цар Борис Трети. В годините доста сериозни историци се изказаха, че всъщност, когато говорим за авторитаризъм, няма как да има и фашизъм едновременно, защото чисто теоретично и научно, това са две изключващи се неща. Така че идеята, че това не е фашистка власт, общо взето битува от години. А тези, които определят властта преди 9-ти септември като фашистка, разбира се, това са членовете на комунистическата партия – и преди 9-ти и след това, и всъщност тази риторика в продължение на години оправдава действията срещу представителите на старата власт.
Денят на почит към жертвите на комунистическия режим се чества от 2011-та година насам, по предложение на президентите Желю Желев и Петър Стоянов.
