Дава ли Законът равни права на обвиняемите и жертвите на престъпления? Защо потърпевшите и техните близки в повечето случаи изпитват неудовлетворение и не вярват на съдебната система? Това са едни от въпросите,които най-често си задаваме, особено когато става дума за тежко престъпление. ези въпроси задават близките на жестоко убития през 2015г. земеделски производител Кунчо Кунчев от с.Добролево в очакване на справедливо наказание. Делото тръгва и заради самопризнанията на Мариян Димов, той получава 20 г. затвор. Апелативните магистрати обаче го връщат заради допуснати нарушения. При втория процес, Димов отрича да е извършител и получава 18 години затвор. Семейство Кунчеви се чувстват онеправдани още в началото на първия процес. Преди началото на втория процес обаче подсъдимият подал жалба в полицията, че самият той се страхува. Магистратите обясняват по-големият обем разписани права и задължения на обвиняемите или подсъдимите с гарантирането на възмездие за извършено престъпление, но и на справедлив процес за извършителите. Според съдиите, за Законодателят и двете страни са равноправни и чувството за онеправданост е емоционално и неизбежно за тежки престъпления. Осъденият Мариян Димов и близките на убития Кунчев обжалват, недоволни от размера на присъдата. За 4-ти път САС ще прецени хода как ще завърши делото.
