Тя е само на 14. По нищо не се различава от съучениците си във врачанската езикова гимназия. Преметнала раница на рамо, Божидара Цветанова отива за следващия учебен час. Различното, обаче е, че освен учебници и тетрадки, в чантата ѝ има и една стихосбирка – нейна, авторска, защото в свободното си време обича да пише. Всичко започнало, когато била 10-годишна. От онова домашно до сега Божидара не спира да твори. Кога, обаче посяга към белия лист? Младата поетеса с вълнение си спомня датата 19 октомври. Тогава е представила пред широка публика своята първа авторска стихосбирка. Набрала и разпечатила страниците сама, подвързала ограничен тираж, а няколко бройки подарила на Столичната библиотека, филиал Сердика. От там я поканили и направили поетична вечер. Това не е първият голям успех на Божидара. През 2015 година тя получава трета награда в национален конкурс, посветен на Великден, организиран от Светия Синод. Най-любимото ѝ стихотворение остава това, което с много любов е посветила на своята майка. След тези красиви думи се запознахме и с майката на младата поетеса – Юлияна Цветанова, която приема дъщеря си като най-обикновено дете. И докато Божидара си тръгва от училище с нахвърляните строфи, които ще бъдат следващото ѝ стихотворение, майка ѝ пожелава само едно.
